НАРЕДБА ЗА РЕДА И МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ПРОДУКТИВНИ ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЪРШЕЦ

Категория: Наредби (Общински съвет) Действащи наредби на Общински съвет Вършец 22 Август 2025 Посещения: 5273

НАРЕДБА ЗА РЕДА И МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ПРОДУКТИВНИ ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЪРШЕЦ

(Приета с Решение №142 по протокол №19/27.09.2012 г. от Общински съвет – Вършец, изменена и допълнена с Решение № 174 от Протокол № 17/09.12.2020 г., изменена и допълнена с Решение № 308 от Протокол № 30/17.07.2025 г. на Общински съвет - Вършец)

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 (1) Наредбата регламентира реда, начина и условията за отглеждане на продуктивни животни на територията на община Вършец с изключение на кучета и други животни за компания, които са обект на друга наредба.

(2) Разпоредбите на тази наредба са задължителни за всички физически и юридически лица на територията на община Вършец, свързани с дейностите по ал.1.

Чл. 2 На територията на общината се разрешава отглеждането на продуктивни животни при спазване на следните нормативни актове: Закон за устройство на територията (ЗУТ); Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД); Закон за животновъдството (ЗЖ); Закон за защита на животните (ЗЗЖ); Закона за храните (ЗХ); Закона за опазване на околната среда (ЗООС); Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове.

Чл. 3 (1) Общинският съвет ежегодно приема решения за предоставяне на ползването на мери и пасища, включени в общинския поземлен фонд, за свободна паша на продуктивни животни. Решенията се обявяват със заповед на кмета на общината за всяко населено място поотделно.

(2) Кмета на общината и кметовете на населени места, ежегодно издават заповед с която определят местата за събиране на животните за временна паша и доене през летния сезон, както и маршрутите за движението на животните по улиците на селищата при изкарването им на паша. В заповедите се конкретизира, как и от кого да стане почистването на улиците.

Чл.4 Кмета на общината, кметовете и кметските наместници определят места (депа) за временно съхранение на оборския тор на терени включени в общинския поземлен фонд, при спазване на нормативната уредба и правилата за добри земеделски практики по следния начин:

- Кметовете и кметските наместници определят местонахождението на терените, като ги идентифицират със скица и внасят доклад до кмета на общината;

- Кмета на общината издава заповед за определянето на тези терени, като депа за временно съхраняване на оборски тор и ги вписва в регистъра на общината;

- Заповедта на кмета на общината се обявява на видно място в сградата на кметството и се информират собствениците на животни, които ще ползват депото.

(2) Депата за съхранение на оборски тор се обозначават с табела на която е изписано местността, номера и размера на терена по скицата и надпис “ДЕПО ЗА ОБОРСКИ ТОР”.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ДОПУСТИМИ НОРМИ ЗА БРОЙ НА ОТГЛЕЖДАНИТЕ ЖИВОТНИ ПО ВИДОВЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ МЯСТОТО ИМ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Чл. 5 Според мястото на отглеждане, територията на Общината се районира както следва:

1.І. Централна градска част с граници улиците/част от улиците:

- ул. „Д- р Константин Пенев“, ул. „Серафим Георгиев”, ул. „Александър Стамболийски”, ул. „Аспарух”, ул. „Христо Ботев”, ул. „Ботуня”, слънчева градина и градският парк.

2. ІІ. зона- Район извън централна градска част – всички останали улици в града

3. ІІІ. зона- Селски райони - селата в Община Вършец.

4. ІV зона - Територията извън регулацията на населените места.

Чл. 6 (1) В централна градска част, в кварталите с преобладаващо комплексно застрояване и в междублоковите пространства на всички квартали и зони, както и в

парковите зони се забранява отглеждането и изграждането на постройки на допълващото застрояване на домашни селскостопански животни, с изключение на екзотични птици, хамстери и други животни като домашни любимци.

(2) Във всички райони на територията на общината се забранява отглеждането на животни, птици, пчели и влечуги в мазета, тавани, веранди, тераси, покриви и гаражи.

Чл. 7 (1) В Зона ІІ, определена в чл. 2, т.2 от настоящата наредба се разрешава на физическите лица, в рамките на един имот да отглеждат селскостопански животни за лични нужди:

1. Еднокопитни животни (коне, магарета, мулета, катъри) - 3 бр. с приплодите им до 2 годишна възраст;

2. Едър рогат добитък (говеда и биволи) до 3 бр. с приплодите им до едногодишна възраст;

3. Дребни преживни животни (овце и кози) – до 10 броя с приплодите им до 6 - месечна възраст;

4. свине за угояване – 5 бр.; (отглеждането на свине майки е на особен режим на регистрация и може да стане само след съгласуване и одобрение на обекта от Областната дирекция по безопасност на храните).

5. птици – до 100 бр.;

6. зайци – до 10 бр.;

7.пчелни семейства - до 100 бр. (отглеждането да става в съответствие със Закона за пчеларството);

(2) Отглеждането на домашни животни за лични нужди по ал.1 може да става само в постройки на допълващото застрояване при единен за зоната режим на ползване и застрояване.

(3) В зона ІІІ, определена в чл.2, т.3 - селските райони на община Вършец, определена от настоящата наредба се разрешава на физическите лица, в рамките на един имот да отглеждат селскостопански животни за лични нужди съгласно Наредба № 44 от 20 април 2006г. За ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и пчелни семейства - отглеждането да става в съответствие със Закона за пчеларството.

(4) В зона ІV - Територията извън регулацията на населените места – при спазени изисквания на нормативните документи посочени в чл.2 от настоящата наредба се разрешава отглеждането на всички видове селскостопански животни, без ограничения в броя им, в обекти въведени в експлоатация по реда на ЗУТ, регистрирани и одобрени от Областната дирекция по безопасност на храните, РИОСВ и други служби, които осъществяват контрол на такива дейности.

Чл. 8 (1) Собствениците на животни са длъжни да уведомят практикуващия ветеринарен лекар за промяна в числеността на животните, като представят за закупените животни ветеринарно свидетелство (за едрите преживни животни и за еднокопитните и паспорт) както следва:

1. В срок от три дни за новопостъпили и напуснали (продадени, заклани за лична консумация или умрели) животни;

2. В срок до седем дни за новородени свине, едри и дребни преживни и еднокопитни животни;

3. В срок до 20 дни след раждането да предоставят приплодите на едрите и дребни преживни животни за идентификация (поставяне на ушна марка).

(2) Собствениците на животни са длъжни да водят дневник за животните в животновъдния обект, в който да вписват наличните, родените и новозакупени животни. В дневника вписват:

1. Едрите, дребните преживни животни и свинете с номера на ушната марка;

2. Еднокопитните животни с номера на електронния чип (залепя се лепенка с баркода);

3. Лечението на животни, когато се използват антибиотици, хормонални препарати и препарати с карентен срок и датата, до която млякото и месото на животното не може да се ползва за храна на хора.

(3) Собствениците на животни са длъжни да осигурят достъп до животновъдния обект на ветеринарния лекар, който ги обслужва и на инспекторите от Агенцията по храните, които осъществяват държавен контрол.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕКОРАТИВНИ ЖИВОТНИ И ПЧЕЛИ

Чл. 9 Във всички райони се разрешава отглеждането на декоративни птици и рибки и др. екзотични животни, които не са посочени в чл.6, освен ако за същото не се изисква специално разрешение от службите с контролни функции, съгласно действащите нормативни документи.

Чл. 10 Пчелните семейства могат да се настаняват в урегулирани поземлени имоти, съгласно броя посочен в чл.6, както и извън регулационните граници на населените места без ограничение в броя им - върху земеделски земи, гори от горския фонд собственост на държавата, общината, физически и юридически лица при спазване на изискванията на Закона за пчеларството (Обн. ДВ. бр.57 от 24.06. 2003 г., посл. изм. ДВ. бр.19/ 8.03. 2011 г.).

(1) Собствениците на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация при ОВЛ-Вършец, където се води регистър на постоянните и временни пчелини.

(2) Постоянните пчелини задължително са с ограда. В срока по т. 1 собственикът поставя на оградата табелка с името си (наименование на фирмата), адрес (седалище), брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина.

(3) В населени места и в законно застроените имоти извън границите на урбанизираната територия, пчелините са на разстояние не по-малко от 5 м. от границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3 м., ако входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда, висока над 2 м. или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2 м. под нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда.

(4) Постоянни и временни пчелини не се устройват на:

1. разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради, училища, детски градини и болнични заведения;

2. разстояние, по-малко от 10 км в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;

3. разстояние, по-малко от 5 км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;

4. територията на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

5. разстояние, по-малко от 500 м от химически заводи, които замърсяват въздуха с вредни вещества, термоелектроцентрали, екарисажи, предприятия за кръвен албумин, туткал, кожарски фабрики, складове за кожи и угоителни стопанства;

6.територия с констатирано заразно заболяване по пчелите и пчелното пило.

(5) Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа.

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИВОТНОВЪДНИТЕ ОБЕКТИ

Чл. 11 (1) Животните се отглеждат в специално изградени за целта помещения, отговарящи на ветеринарномедицинските, зоохигиенните и санитарно - хигиенни изисквания и изискванията за хуманно отношение, към съответния вид животни при спазване на Закона за ветиринарномедицинската дейност и Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

(2) Постройките да бъдат с водонепроницаеми подове и стени, позволяващи лесно почистване, измиване и дезинфекция. Да са снабдени с електричество и с вода, отговаряща на изискванията на “вода за пиене”.

Чл. 12 (1) Стопанските постройки, предназначени за отглеждане на животни в градските и селските райони, да се изграждат съгласно определените норми от ЗУТ и да са разположени, както следва:

1. На най-малко 3 (три) метра от оградата на съседен имот или улица;

2. На най-малко 6 (десет) метра от друга стопанска сграда, склад или друга сграда разположени в съседен имот;

3. При невъзможност за спазване на разстоянията по т.1 и т.2 е необходимо нотариално заверена декларация за съгласие от съответния (те) съсед (и);

4. На най-малко 50 (петдесет) метра от оградата на административни сгради, детски ясли и градини, болнични заведения и др;

5. Възможно е разполагане на сграда за отглеждане на животни на страничната или задна регулационна линия само ако покрива калкана на другата сграда за отглеждане на животни в съседния имот.

т.6 При отглеждане до 9 броя ЕПЖ с приплодите им до 12-месечна възраст, до 50 броя ДПЖ с приплодите им до 9-месечна възраст, до 10 броя еднокопитни с приплодите им до 12-месечна възраст и до 120 броя зайци се спазват само изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 8, чл. 9, ал. 1, т. 3 и 7, чл. 10, т. 2 – 5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

т.7 Животновъдните обекти, в които се отглеждат до 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици или до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове, се изграждат по начин, който позволява прибиране на птиците на закрито за определено време при епизоотичен риск, и отговарят само на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 - 7 и 9 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

т.8 Нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се изграждат при спазване на мерките за биосигурност и на разстояние не по-малко от 10 км от други обекти за отглеждане на свине във фамилна, индустриална ферма и заградена територия за отглеждане на космат дивеч.

т.9 Нови животновъдни обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от:

- 1500 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици и от регулацията на населените места - при отглеждане на открито;

- 200 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито - при индустриално отглеждане на закрито.

т.10 Нов животновъден обект за отглеждане на птици се изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от заградена територия за отглеждане на пернат дивеч.

т.11 Разстоянията между животновъдните обекти по се измерват между техните огради.

т. 12 Разширение на сградите за отглеждане на свине и птици, както и разширение на самите животновъдни обекти, се допуска, ако не се нарушават изискванията за разстояния между обектите по ал. 1, 3 и 4 на чл.3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

(2) В един животновъден обект се допуска едновременно отглеждане:

1. на животните по чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

2. само на ЕПЖ и ДПЖ и еднокопитни животни извън случаите на чл. 2, ал. 2 Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.;

3. на селскостопански животни и калифорнийски червеи;

4. на всички животни по чл. 4а Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

(3) В животновъдните обекти по чл. 2, 9, 10, 12 - 14 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти не се допуска отглеждане и на свине.

(4) Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност:

1. изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;

2. снабдени са постоянно с вода за пиене от собствени и/или от обществени водоизточници като при свине и птици, отглеждани във фамилни и индустриални ферми, се осигурява питейна вода;

3. имат вход, който разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства;

4. оградени са по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, който не позволява свободен достъп на хора и други животни; около животновъдните обекти за отглеждане на свине в индустриална ферма за ограничаване на всякакъв контакт с диви свине се обособява:

а) буферна зона с отстояние не по-малко от 500 м от оградата на обекта до горски територии и обработваеми земеделски земи за добив на продукция, или

б) двойна ограда, състояща се от мрежа и електропастир, или

в) плътна ограда, която е метална или зидана;

5. имат обособени места и/или съоръжения за съхранение на фураж за изхранване на животните и постеля, като за птиците и свинете обособените места и/или съоръженията са покрити и заградени по начин, осигуряващ защита от диви птици и гризачи;

6. имат осигурен санитарен възел;

7. да има поставен контейнер/съд за съхранение на специфично рисковите материали за ТСЕ от ЕПЖ и ДПЖ съгласно т. 1 на Приложение V на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (OB L 147, 31.5.2001 г.), който:

а) е надписан с буквите "СРМ";

б) се използва само за съхранение на специфично рискови материали, отделени при клане на животни, предназначени за лични нужди;

8. имат обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни, а в люпилните и обектите за отглеждане на птици - климатизирано помещение или съоръжение с контролирана температура до 4 °С; помещението, контейнерът, обособеното място или съоръжението са оградени по начин, непозволяващ достъпа на други животни или хора, не се използват за други цели и редовно се почистват и дезинфекцират.

Чл. 13 (1) В имотите, към сградите, в които се отглеждат животни да има изградени циментови площадки, за съхранение на оборския тор с капацитет, който позволява съхранението му за срок най-малко един месец, с наклон към изградена циментирана яма към нея, в която да се събира течностите, които изтичат от торовата площадка.

1. Площадката да е изградена на място, технологично свързано с помещението в което се отглеждат животните и до нея да има достъп за транспортно средство с което тора да се извозва.

2. Площадката се изгражда на разстояние най-малко на 7 метра от жилищна сграда, разположена в съседен имот.

(2) Торовата постеля се събира ежедневно от помещението в което се отглеждат животните и се поставя на торовата площадка.

(3) За обекти с малко на брой животни и обекти в които се отглеждат само птици, и там където е невъзможно да се изгради торосъбирателна площадка, торовата маса се съхранява в завързани плътни полиетиленови торби и се извозва извън границите на имота, най-малко веднъж седмично.

(4) Собствениците на имоти в които се отглеждат животни са задължени ежемесечно (при необходимост и по-често) да извършват дезинфекция на помещенията и да опръскват помещенията в които оглеждат животните, дворовете и входовете на имотите с инсектицидни средства (срещу бълхи, мухи, кърлежи и др.ектопаразити).

(5) В личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до

1. два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;

2. десет броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;

3. три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;

4. два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;

5. десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;

6. петдесет възрастни птици независимо от вида;

7. сто бройлера или подрастващи птици независимо от вида.

(6) Обектите по ал. 1 отговарят на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и имат обособено място за съхранение и обеззаразяване на тор.

(7) Животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ следва да отговарят на изискванията на чл.9 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, а именно:

1. имат отделни помещения или боксове за животни от различните технологични групи или обособени зони в тях, които отговарят по приложение № 2;

2. имат съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на инвентара за доене (при случаи, различни от доилна зала и централен млекопровод) и помещение със съоръжения за съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко; съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB, L 139, 30 април 2004 г.);

3. осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и при необходимост за стационарно лечение на животни;

4. имат обособени родилни боксове или места или помещения;

5. имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.) и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси;

6. имат добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща подходящ микроклимат.

7. Изискванията по т. 2 и т. 4 не се отнасят за животновъдните обекти за угояване на телета.

8. Изискванията по т. 1 за боксове за животни от различни технологични групи или обособени зони и по т. 2 не се прилагат за животни с направление месо и за месодайни и автохтонни породи ЕПЖ.

(8) Животновъдните обекти за отглеждане на ДПЖ следва да отговарят на изискванията на чл.10 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, а именно:

1. разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които:

а) отговарят на изискванията по приложение № 3;

б) имат добра естествена вентилация или вентилационна система;

в) имат съоръжения за хранене с гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност;

г) имат лесни за почистване и устойчиви на измиване и дезинфекция преграждащи елементи;

2. имат двор за разходка;

3. имат водопойни корита встрани от хранителната площадка;

4. при добив на мляко разполагат с подходящи условия за измиване, дезинфекция и съхранение на инвентара за доене и помещение за съхранение на млякото до предаването му за преработка, което отговаря на нормативната уредба за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II на Регламент (ЕО) № 853/2004;

5. имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

(9) Животновъдните обекти за отглеждане на свине в лични стопанства отговарят на следните изисквания:

1. имат обособено място за отглеждане на животните, което е оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни, и е осигурена защита от гризачи;

2. площта за отглеждане на едно животно е не по-малко от 1 кв. м;

3. обособеното място за отглеждане, използваните съоръжения и инвентар са изградени от материали и по начин, позволяващи цялостно и ефективно почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация;

4. разполагат с хранителни корита с размери от 30 см до 35 см дължина, от 30 см до 35 см широчина и с височина на предния ръб 20 см и поилки;

5. влизането на лицата до мястото за отглеждане на прасета за угояване и излизането се осъществява с работно облекло и обувки след преминаване през място за дезинфекция;

6. имат обособено място за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с броя на отглежданите животни, за не по-малко от 40 дни, а в нитратно уязвимите зони за не по-малко от 6 месеца.

(10) Животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилни ферми следва да отговарят на изискванията на чл.11а от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, а именно:

1. сградите и помещенията за отглеждане на животните са изградени съгласно приложение № 4 към Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ;

2. сградите, помещенията, съоръженията и инвентарът са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване, измиване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, и са с обезопасени отвори, гарантиращи защита от птици, гризачи и насекоми;

3. на входа/изхода на всяка сграда за отглеждане на животните има филтър за смяна на работното облекло, оборудван с вана за измиване и дезинфекция на обувките и съоръжение за дезинфекция на ръцете;

4. имат помещение или място на изхода с необходимото оборудване, различно от чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства;

5. имат място/съоръжения за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, торови течности и технологични води за не по-малко от 40 дни; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

(11) Животновъдните обекти за отглеждане на свине в индустриални ферми следва да отговарят на изискванията на чл.11б от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, а именно:

2. имат съоръжения за съхранение на тор и обеззаразяване, съобразени с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при сключен договор за ежедневно/директно извозване за преработка или оползотворяване; животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

3. За обекти, чиито животни са разпределени в две или повече самостоятелни производствени групи, могат да се въведат отделни мерки за биосигурност за всяка група, при условие че структурата, размерът и отстоянията и извършващите в тях операции го позволяват. Мерките следва да са разписани в плана по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ.

4. В случаите по т.3 за всяка производствена група се спазват изискванията на чл. 6 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ.

5. Изискванията на чл. 7 и 8 от Наредба № 44/20.04.2006 г. на МЗХГ, могат да бъдат общи за производствените групи в обектите по ал. 2, като достъпът до тях е самостоятелен и са осигурени условия, възпрепятстващи епизоотична свързаност.

6. На границата на "бялата зона" на животновъдния обект може да се изгражда кланица/кланичен пункт или кланица с интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че в него се колят само свине от животновъдния обект и/или от технологично свързани обекти и се преработва само месото, добито от тези свине.

7. В предприятието по т.5 може да се преработва и месо от едри преживни животни, при условие че е:

1. добито в кланица, регистрирана по реда на чл. 12 от Закона за храните;

2. транспортирано съгласно чл. 245 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(12) Ежегодно в срок до 31 Март на текущата година собствениците и ползватели на животновъдни обекти на територията на община Вършец, декларират отглежданите от тях животни в стопанството, като попълват и подават в деловодството на община Връшец или в кметството декларацията е по образец приложение № 1 към Наредбата.

Чл. 14 Допуска се отглеждането на пчелни семейства в урегулирани поземлени имоти, предвидени за ниско жилищно строителство, както и извън регулационните граници на населените места-върху земеделски земи и гори от горския фонд, собственост на държавата, общината, физически и юридически лица при спазване на следните изисквания:

(1) Към селскостопанските ферми задължително се изграждат съоръжения, пречистващи отпадните води.

(2) Домакинствата,които отглеждат селскостопански животни следва да имат в дворовете си изградени места за временно съхраняване на тора.Торовата маса се събира на торище, изградено в собствения имот съгласно санитарно-хигиенните изисквания /на 3 метра от регулационната линия/, като същата периодично да се извозва на определено от кмета на съответното населено място депо.

(3) Собствениците са задължени ежемесечно да дезинфекцират помещенията.

(4) Торовата маса да се използва по начин непозволяващ замърсяване на околната среда.

(5) Собствениците се задължават да поддържат помещенията и прилежащите към тях дворчета и терени чисти в добро ветеринарно-санитарно състояние и двукратно месечно да извършват дезинфекция и дезинсекция на същите.

(6) Отглеждането на селскостопански животни се извършва в стопански постройки на допълващо застрояване и прилежаща към тях оградена свободна дворна площ за разходка, като се допуска отглеждане на зайци и птици да става и в направени за целта клетки.

(7) За стопански постройки на допълващо застрояване за отглеждане на селскостопански животни, изградени след 07.04.1987 г., собственикът трябва да предостави необходимите строителни книжа.

(8) Стопански постройки на допълващо застрояване за отглеждане на селскостопански животни могат да се разполагат свободно или свързано с допълващото застрояване в съседен имот на отстояние и при условие както следва:

1. Постройки на допълващото застрояване за отглеждане на селскостопански животни не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.

2. Свободно стоящи стопански постройки на допълващо застрояване за отглеждане на селскостопански животни с височина до 5,5 м над прилежащият терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива.

3. При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.

4. Свързано застрояване за съседни УПИ или реално обособена част от УПИ се извършва само със съгласието на съседа, изразено под формата на договор с нотариална заверка на подписите.

5. Стопански постройки на допълващо застрояване за отглеждане на селскостопански животни не могат да се разполагат на калканна стена, на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот съгласно чл.45 от ЗУТ.

(9) В съсобствен УПИ изграждането на стопански постройки на допълващо застрояване за отглеждане на селскостопански животни, се извършва само със съгласието на всички съсобственици, изразено под формата на договор с нотариална заверка на подписите.

Чл. 15 Забранява се:

(1) Отглеждането на продуктивни животни в стопански сгради (масивни и паянтови), в които не може да се осигурят ветеринарномедицински, санитарно-хигиенните и изисквания за хуманно отношение при отглеждане на съответния вид животни и при условия, които са в противоречие с нормативните изисквания за опазване на селищата и околната среда от замърсяване;

(2) Пашата и движението на едри и дребни преживни животни и коне, които не са идентифицирани с ушна марка, а за конете с електронен чип;

(3) Пашата и движението на животни върху, които не са извършени задължителните диагностични и лечебно-профилактични мероприятия, съгласно държавната профилактична програма за опазване на здравето на животните;

(4) Пашата и движението на животни без контрола на собственика (гледача, пастира) им и изоставянето на животни без надзор, като безстопанствени;

(5) Изхранването на животни с нестерилизирани кухненски отпадъци и продукти от животински произход , кланични отпадъци и отпадъци, събирани от сметищата.

(6) Отглеждането на свине при пасищни условия;

(7) Отглеждането и пашата на продуктивни животни в обществени озеленени площи на урбанизираните територии, паркове, градини, улично озеленяване, извън селищно озеленяване и паркове, гробищни паркове, спортни обекти, междублоковите пространства, дворовете на заведения за болнична помощ, училища, детски градини и детски ясли и заведения за социални грижи;

(8) Изграждане на временни съоръжения за почивка на селскостопански животни върху

площи общинска или държавна собственост в границите на населените места;

(9) Пашата и преминаването на продуктивни животни в непосредствена близост до сметища и торища, животински гробища или други места на които има събрани отпадъци от биологичен произход;

(10) Отглеждането на продуктивни животни в обекти, които са незаконни строежи по смисъла на ЗУТ или не се ползват по предназначение;

(11) Отглеждането на продуктивни животни и птици в жилищни сгради (след установяване от компетентните органи, че същите пречат на живущите в жилищната сграда);

(12) Хранене на животни и складиране на оборски тор по улиците, тротоарите, незастроени имоти, зелените площи, междублокови пространства и на други места в рамките на регулационния план на населеното място и в непосредствена близост до пътища от общинската и републиканската пътна мрежа, които минават през територията на общината;

(13) На физическите и юридически лица, които отглеждат селскостопански животни да замърсяват земната повърхност и почвата в населените места с торова постеля и други отпадни продукти;

(14) Изхвърлянето на торова маса в съдовете за ТБО и върху площи общинска или държавна собственост в границите на населените места;

(15) Изхвърляне на трупове от умрели животни. Същите да се предават на Екарисажа или да се загробват в трупосъбирателни ями, изградени върху терени (животински гробища) извън територията на населените места, определени от кмета на община;

(16) Клането на животни и обработката на животински продукти и кожи по тротоарите, улиците, площадите и междублоковите пространства;

(17) Използването на превозни средства с животинска тяга без необходимите съоръжения за предотвратяване на замърсяването и за почистване (престилка, кофа, лопата, уплътнени каросерии);

(18) Отглеждането на животни в съсобствени парцели без писменото съгласие на всички съсобственици;

(19) Движението на еднокопитни животни, използвани за животинска тяга на пътни превозни средства по улиците на населените места и републиканската пътна мрежа без свидетелство за собственост и здравен ветеринарномедицински паспорт;

(20) Събирането на селскостопански животни на стада и улиците, по които те се отвеждат на паша да става на места, определени със Заповед на кмета на съответното населено място.

РАЗДЕЛ ПЕТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Чл. 16 Всеки собственик, който отглежда животни компаньони, е длъжен:

1. Да отглежда животното по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица;

2. Да не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго;

3. Да отглежда животното при условия, намаляващи до минимум възможността за агресивно поведение на животното;

4. Да осигури условия и поведение на домашния любимец, не нарушаващи спокойствието на гражданите;

5. Да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните.

Чл. 17 При присъствие на животно компаньон на обществено място, собственикът е длъжен:

1. Да носи със себе си ветеринарно-медицински паспорт на животното и да ги представя при поискване от представители на ОДБХ, полиция и специализираните звена на общинска администрация;

2. Да не оставя животното домашен любимец без надзор и да упражнява постоянен контрол на поведението му;

3. Да взима мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

4. Да не допуска нарушаване на обществения ред, спокойствието и почивката на гражданите от животното домашен любимец;

5. Да не използува животното компаньон за комерсиални цели - просия, фотография, игри на късмета, хазарт, платени демонстрации на дресура и други;

6. Да взимат мерки животните да не замърсяват обществените места, като почистват мястото след дефикация.

Чл. 18 Забранено е разхождането на животни компаньони:

1. На територията на детски ясли, детски градини, детски площадки и училища и места, обозначени от общината със забранителни знаци;

2. В дворовете на здравни заведения и заведения за социални грижи;

3. На територията на паркове и градини, с изключение на тези изрично определени със Заповед на Кмета на общината.

РАЗДЕЛ ШЕСТИ

КОНТРОЛ

Чл.19 (1) Контролни органи по смисъла на Наредбата са кметът на Община Вършец, кметовете на кметства и кметските наместници и/или упълномощените от кмета на общината длъжностни лица.

(2) Контролните органи по ал.1 проверяват декларираните по реда на чл.13, ал.12 от Наредбата животни в животновъдните обекти на територията на община Вършец и в случай на разминаване санкционират собствениците или ползвателите на обектите.

(3) Проверките по ал.2 се осъществяват, чрез посещения на място, а целта е да се установи дали е налице съотвествие между подадената от стопаните с декларацията информация и реалното състояние в животновъдните обекти по отношение на броя и вида на отглежданите жевотни.

Чл. 20 (1) В изпълнение на своите правомощия контролните органи дават предписания за отстраняване на констатираните нередности, като определят срок за отстраняването им.

(2) За констатирани нарушения по Наредбата, както и за неизпълнение на дадени преди това предписания за изпълнение на нормите, посочени в тази наредба, съгласно чл.37 от ЗАНН контролните органи на общината съставят актове, въз основа на, които съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА се издават наказателни постановления от Кмета на общината или упълномощен от него представител.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, връчването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

РАЗДЕЛ СЕДМИ

САНКЦИИ

Чл. 21 (1) За нарушения по настоящата Наредба на виновните лица се налага административно наказание – глоба от 50лв./25,56 Є до 500 лв./255,65 Є.

(2) При повторно или поредни нарушения – глобата е от 550 лв./281,21 Є до 2000 лв./1022,58 Є.

Чл. 22 (1) Размерът на глобата се определя от наказващия орган съобразно тежестта на нарушението и степента на виновност на нарушителя.

(2) Наказанията по чл.18 се налагат, ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт.

Чл. 23 Наказателните постановления се издават по реда на ЗАНН от Кмета на общината.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

I.По смисъла на тази Наредбата:

1."продуктивни животни" са животни, отглеждани и развъждани с цел производство на суровини и храни от животински произход или за други селско - или горскостопански цели, или за работа (еднокопитни животни, едър и дребен рогат добитък, свине, зайци, птици, буби, пчели).

2."едри преживни животни" са говеда и биволи.

3."дребни преживни животни" са овце и кози.

4."еднокопитни животни" са коне, магарета и техните хибриди.

5."птици" са кокошки, пуйки, патици, гъски, гълъби и токачки, отглеждани в затворени помещения и за лични нужди.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

& 1. Настоящата Наредба се издава на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и е съобразена с посочените в чл.2 нормативни актове.

& 2. Кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица, издават при поискване от собственици на животни, писмено Становище, с експертна оценка за съответствието на животновъдни обекти на територията на общината с тази наредба.

& 3. Изпълнението на Наредбата се възлага на Кмета на Община Вършец, кметовете и кметските наместници и упълномощените от кмета лица.

& 4. Специфичните условия за отглеждане и защита на животните, които не са обект на настоящата наредба, се подчиняват на изискванията на посочените в чл.2 нормативни документи.

& 5. Настоящата наредба е приета с решение № 142от Протокол № 19/27.09.2012г. на заседание на Общински съвет – Вършец и влиза в сила веднага след приемането и. Наредбата е изменена и допълнена с Решение № 174 от Протокол № 17 от 09.12.2020 г. на Общински съвет – Вършец, като същите влизат в сила от датата на приемане на решението.

& 6. От датата на въвеждане на евтото в Република България, като разплащателно средство паричните стойности посочени в наредбата в български левове се превалутират и закръгляват в евро, съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ - периодът на двойно обозначаване на сумите в евро и в лева в наредбата започва един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.

& 7. В срок до 30 дни преди въвеждане на еврото в Република България, като разплащателно средство паричните стойности посочени в Наредбата се превалутират в евро, съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

Приложение № 1

Декларация по чл. към 13, ал.12 от Наредбата.

ДО вх. № ……./…………………. г.

КМЕТ/КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

НА ……………………………………

ГР./С. ………………………………….

УВАЖАЕМИ, Г-Н КМЕТ/ КМЕТСКИ НАМЕСТНИК,

На основание чл.12, ал.13 от Наредбата за реда и минималните изисквания за отглеждането на продуктивни животни на територията на община Вършец, с цел коректно планиране на безплатни за населението масови профилактични мероприятия за защита от заболявания по животните, декларирам следния вид и брой животни:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Долуподписаният............................................................................... ,тел................................... …..

/име, презиме и фамилия/

в качеството си на.................................................. на животновъден обект, ……….. не регистриран или

(собственик/ползвател) /вярното се подчертава/

регистриран е №................................. -................................... ………….. с местонахождение на обекта в

/пощенски код/ /пореден № в нас. място/

гр./с.................................................................... , общ............................................ ……….., обл. Монтана

Д Е К Л А Р И Р А М, ЧЕ:

1. съм запознат с изискванията на чл. 12, ал.13 от Наредбата за реда и минималните изисквания за отглеждането на продуктивни животни на територията на община Вършец

2. животните, изброени в приложения опис отговарят на наличните животни в обекта.

ОПИС НА ЖИВОТНИТЕ ЗА ЛИЧНА КОНСУМАЦИЯ

№ по ред	Вид животни	брой	№ по ред	Вид животни	брой
I	ЕПЖ		V.	Еднокопитни
1.	Г оведа		1.	коне
а)	крави		а)	магарета
б)	телета		б)	мулета
2.	Биволи		в)	катъри
а)	биволици		VI.	Птици
в)	малачета		1.	кокошеви
II.	дпж		2.	водоплаващи
1.	Овце		VII.	Пчелни семейства
2.	Кози		VIII.	Други видове животни
III.	Свине за угояване до 3 броя			кучета
IV.	Пчелни семейства			зайци