Село Горна Бела речка е разположено около река "Бяла река" в Западна Стара планина, по пътя между Вършец и Гара Лакатник.

При избухването на Балканската война в 1912 година селото дава доброволци в Македоно-одринското опълчение. 

Всяка година около 24 май, Фондация за нова култура организира Фестивал на спомените "Козе мляко".

В миналото са се отглеждали кози – стада от стотици и хиляди животни, от които е идвал основният поминък на населението.

 За контакти: ✉

За Балкана около селото има множество легенди.Наблизо има стар римски път.Има много пещери и дупки из скалите наоколо.Говори се,че Вълчан войвода е заровил парите си в пещера минаваща под връх Стрешер(най високия наоколо).Района е сравнително трудно проходим и природата е в отлично състояние.Растителността е предимно широколистна.Под връх Стрешер има останки от средновековен манастир и километри римски водопровод от глинени тръби. На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина. В морските седименти в м. Браткова кукла са запазени богати фосилни асоциации от безгръбначни: амонити, белемнити, миди, брахиоподи и охлюви. 

Интересен природен феномен е пещерата "Барки № 14" с дълбочина 356 метра и дължина на галериите  2600 метра. Разположена е в карстов район и е втората най-дълбока пещера в България.

 За контакти: ✉ 

Село Долна Бела речка се намира в планински район.

Част от прилежащата му територия попада в защитена територия Врачански Балкан на „Натура 2000“.

Водосборът на Бяла река, която се влива в Ботуня, преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка, обхваща склоновете под върховете Добралин, Соколец, Червен камък.

Част от прилежащата ѝ територия попада в защитена територия Врачански Балкан на „Натура 2000“. Природен парк „Врачански Балкан“ е обявен със Заповед 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на IUCN (Международен съюз за защита на природата) паркът е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, а резерват „Врачански карст“ – първа категория научни и природни резервати.

Село Долна Бела речка е родното място на изтъкнатия български творец Никола Статков, автор на десетки популярни разкази, стихотворения, романи и сценарии за филми, член на Съюза на българските писатели, почетен гражданин на община Вършец.

За контакти:  ✉ 

Характеристика:Село Долно Озирово е едно най-красивите села в община Вършец и е притегателно място както за българи, така и за чужденци. Разположено е в полите на Врачанска планина и е на няколко километра от град Вършец. Селото е известно като единствен производител на вар по ръчен метод още от римско време. Интересно за посещение е „Римското кале”, които се намира в местността „Креща”. Планинското село Долно Озирово е известно и сред природолюбителите не само в страната, а и в чужбина. Причината е, че в района се намира една от най-големите волиери за отглеждане на белоглави лешояди. От няколко години дружеството за защита на хищните птици работи по програма за възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина. През 2004 г. над селото се изгражда първата площадка за изкуствено подхранване на лешояди в Северна България, а през 2008 г. – волеиера за реинтродукция на белоглавите лешояди. Край селото се намира палеонтологично находище на фосилна фауна и флора със световна известност. Възрастта на съдържащите се в него фосили е от среден вилафранк (ранен плейстоцен; до неотдавна отнасяно към късен плиоцен) отпреди около 2,25 млн. г.

История: Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Карие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите Калището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец. Предание разказва за образуването на двете селища. Чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово.

 За контакти: ✉ 

Създадено е през 15 век от Драган, който пристига със семейството си и се заселва в местност малко над сегашното село, която местните хора наричат „Селището“. Първите официални данни за съществуването на Драганица са от 1530 г. вписано в Османските данъчни регистри  от времето на султан Селим I 1512 – 1520 г. 

По време на своята трета национална обиколка на страната на 30 август 1872 г., Васил Левски, е провел събрание в селото в къщата на Дамян Спасов – Комитата. През 1876 г. под предводителството на дядо Илия Мачов, група от няколко души от село Драганица, решава да подкрепи сражаващата се чета на Христо Ботев във Врачанския Балкан, но стигайки до Враца разбират, че четата е разбита.

В района на селото има находище от медна руда което е използвано през 19 и началото на 20 век, а също и и едно от най-големите находища на антрацитни въглища, разработвано от австрийци (саксонци).

В местността „Ямите“ са намирани останки от сплави топена руда (рудници от римско време). Под Ямите надолу в посока за „Връо“ се намира местността „Килиите“. В тази местност са намирани и скелети на хора (древни погребения).

 За контакти: ✉         

Село Спанчевци се намира в живописен планински район, в западната част на Стара планина. Недалеч от селото има две открити кариери за гранит, които вече не се експлоатират. Недалеч от селото се намират археологически останки от римска крепост (местност Калето). 

В местността „Минкови бани“ има два басейна с топла минерална вода.

Спанчевци разполага с курортен комплекс, в който функционират хотел и бунгала. Той предлага отлични възможности за настаняване и SPA процедури. Към комплекса има три открити басейна, единият от които с дължина 25 метра (годен за плуване) и един закрит, за SPA процедури.

В близост до Спанчевци се намира известният Клисурски манастир, основан по времето на  Втората българска държава при царуването на Иван Асен II (1240 година). Църквата на манастира „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ е изографисана със стенописи на художниците Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е дело на майстори от Дебърската художествена школа и на руски художници.

 За контакти: ✉ 

Селото носи името си от подвизавалия се из този край през осемнадесети век Стоян войвода. С чета от десетина души нападал турските кервани по пътя за Видин, а после се криел из околните местности.  Селото се намира по средата на пътя Враца - Монтана, на около десетина километра от разклона към Вършец. Покрай него тече река Ботуня, която му придава особен колорит . В миналото през реката е имало дървен мост, често отнасян от буйните води, които задвижвали 16 тепавици и още толкова воденици. През XIX век със съдействието на княз Фердинанд, италиански инженери построяват железен мост,  известен като Чудото на Северозападна България.  В местността Сопово, където е построен моста, река Ботуня е образувала тесен каньон с интересни и причудливи овални скални форми – абразивни кладенци.

Село Стояново е родното място на писателя Николай Соколов /Никола Иванов Давидов/ - 1927 - 1994 г., който твори през втората половина на миналия век и  е известен  с произведенията си за деца - „Приказки за Въртишия“, „Пожар“, „Какъв войник“, „Вихрушка“, „Кой изплаши звездите“.

 За контакти: ✉          

Селото е кръстено на Владимир Черкаски, руски юрист и държавник.

Черкаски е селото, описано от Йордан Радичков като място, населено с митичните същества - верблюди. 

На 1.5 km югозападно по права линия от центъра на село Черкаски се намира крепостта „Калето“, която е служила за охрана и наблюдение на пътя, минаващ в долината на река Шугавица.

В землището на селото е построена  фотоволтаична централа с инсталирана мощност 106.00 kWp.

 За контакти: ✉